Община Перник

ПЕРНИШКАТА ОБЩИНА е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от река Струма и нейния приток река Конска. От север и от изток орографската граница на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле (890 м н.в.). От запад се ограничава от съседната Брезнишка котловина посредством невисок праг - рида Усоица (780-810 м н.в.) и Голо бърдо, разсечен от Струмския пролом под местността Кракра. Благоприятният климат и обширните полупланински пасища са създали условия за населяването й още в древни времена. Резултатите от археологическите находки през последните години показват, че селищната територия на Перник е била обитавана още в праисторическо време от траките.
Гранични общини са София, Брезник, Ковачевци, Радомир.

Община Перник има площ около 477.21 кв. км, или близо 20% от Пернишка област. Около 245 кв. км са земеделските земи, което е 51.5% от общата територия на общината. Около 25% са горските площи. Висок е относителният дял на териториите, от които се добиват полезни изкопаеми - 11.7%, а 9.6% заемат населените места

ПЕРНИК е разположен на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша и Люлин и планинския рид Голо бърдо.

Наследник е на средновековния град Кракра. През IV в. пр.н.е. траките построяват тук крепост. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей.